thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Sep 4, 2018, 12:42 AM  

Матова печал 

  Poetry » Phylosophy
416 1 4

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
   Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.

Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.

По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
 предричат, че сянка от страх,
 изрича слова за привличане.

Завесата падна – финал…
Героят е блян за колоните.
Пиесата – празна печал –
         разплака смеха на короните.      

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??