Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.
По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
предричат, че сянка от страх,
изрича слова за привличане. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up