Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.
По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
предричат, че сянка от страх,
изрича слова за привличане.
Завесата падна – финал…
Героят е блян за колоните.
Пиесата – празна печал –
разплака смеха на короните.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
