9 февр. 2025 г., 07:37

Мазата с отлетялото ми детство

346 1 2

МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО

 

... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –

с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,

с перодръжката ми черна с месинговото перце –

сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце,

шепа лимки, челик-сопа, марки в старичък класьор,

стара карта на Европа! – с граници нарязан двор,

 

вехта чанта със преградки, транспортир и пластелин,

три подвързани тетрадки – споменче за моя чин,

стара снимчица – с голяма! – 6-стотинкова боза,

само дето мен ме няма в тази мъничка маза,

паякът в сребриста сърма скъта прашните стени,

и – сполай ти, че ме върна, Боже, в детските ми дни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...