Feb 9, 2025, 7:37 AM

Мазата с отлетялото ми детство

  Poetry
344 1 2

МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО

 

... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –

с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,

с перодръжката ми черна с месинговото перце –

сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце,

шепа лимки, челик-сопа, марки в старичък класьор,

стара карта на Европа! – с граници нарязан двор,

 

вехта чанта със преградки, транспортир и пластелин,

три подвързани тетрадки – споменче за моя чин,

стара снимчица – с голяма! – 6-стотинкова боза,

само дето мен ме няма в тази мъничка маза,

паякът в сребриста сърма скъта прашните стени,

и – сполай ти, че ме върна, Боже, в детските ми дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...