Мазата с отлетялото ми детство
МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце,
шепа лимки, челик-сопа, марки в старичък класьор,
стара карта на Европа! – с граници нарязан двор,
вехта чанта със преградки, транспортир и пластелин,
три подвързани тетрадки – споменче за моя чин,
стара снимчица – с голяма! – 6-стотинкова боза,
само дето мен ме няма в тази мъничка маза,
паякът в сребриста сърма скъта прашните стени,
и – сполай ти, че ме върна, Боже, в детските ми дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
