25 февр. 2018 г., 22:22  

Меченце

614 7 19

          Меченце тъжно на прозореца мълчи,

          загледано през зимното стъкло.

          От плюш, кафяво, с  чернички очи,

          подпряло сякаш своето чело.

 

          Меченце малко чака и не спи,

          години, дни и часове само.

          От плат,пришито с евтини конци,

          а в него бие сърчице добро.

 

          Меченце малко на прозореца стои,

          все чака там момиченце добро,

          да го загърне с дългите коси,

          в прегръдка с него да заспи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Гавраил и Дочка!
  • Хари, стопли и докосна сърчицето ми с това нежно, толкова чистосърдечно стихотворение.
  • Дали това сърце не е сърцето на голямата надежда която често пъти е толкова близо до нас но ние не я виждаме.
  • Благодаря Ирина!
  • Определено,повече от всичко си детски поет,въпреки другото разнообразие,Хари!Дори и възрастните се умиляват като го четат...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...