10 сент. 2007 г., 11:12
МЕЧТА
О, Господи, недей така така с ирония
от необята да ме гледаш,
да осъждаш сладката агония
на очакване и надежда.
Все се страхувам да направя нещо,
робувам на правила и догми
и вълни ме обливат, все по-горещи,
а живея уж как на теб е угодно.
Знам, Мечтата е много опасна,
ключът на действието тя завърта,
но ще потече енергия - чиста, прекрасна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация