8 мая 2009 г., 09:23

Мечта

610 0 2

Влюбих се в тебе случайно,

нямам вина за това.

Истината по-рано не ти казах,

реших да ти я спестя.


Исках да ти кажа всичко,

да разкрия моето сърце.

Да споделя, че до болка те обичам

и че любовта ми няма да умре.


Аз страдах, но не го показвах,

не исках да те нараня.

Възхищавах ти се тайно отдалече

и мечтаех в ръцете ти да изгоря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    ...но не страдай, не изгаряй,
    че кого после да прегръща!
    Поздрав!
  • Тъжно и Красиво....Всеки е изживял тази болка от несподелената обич и копнежа по човека в сърцето му!
    Затова живеем, за да обичаме, та била тази обич и несподелена!
    Прекрасен стих, много ми хареса!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....