21 янв. 2006 г., 13:56

Мечта

833 0 1

Не поисках много от тебе,

само до мене да бъдеш,

ала каза ми ти,че не можеш

мечтите мои да сбъднеш.

Ти бе за мене детска мечта-

толкова невинна и чиста,

ти бе горчива горска сълза,

сляля се с поточето бистро.

Когато погледнах те,

картина представих си цяла,

нещо изящно пред очите ми блесна,

красиво е,истинско,всичко бе бяло.

Затварям очите изкрящи,

в които блещука звезда,

пред мене сега е гората,

потънала в сребриста мъгла

Наоколо гърми тишината,

блещука омайно тревата,

звъни аромат от цветя,

намирам се в мойта мечта!

Един силует в мъглата изплува,

приблежава бавно към мен

- "Кой си ТИ"-изкрещявам,

и пристъпвам крачка напред

Като вихър мина през моята същност,

позволих ли ти да влизаш в мойта мечта?

Ти ли нахлу или аз те извиках,

май второто бе,за да не бъда сама..

Когато те исках прошепнах ти само

и ти идваше при мене сам,

а сега когато от теб се нуждая,

търся те ала нямя те там.

Не нахлуваш вече във моите сънища,

не прегръщаш моето врящо сърце,

защото мечтите блажени загубих ги,

сама съм под открито небе

Душата ми!-хвана я здраво и стисна,

без да се замислиш дори,

- Убиец! Подлец!- разумът писна,

ала касно е вече, ето че пламък гори!

Ти ли си този,що радостта ми отнема,

както живота го взима смъртта

твоя ли е мили вината за дето,

не мога мечтата си да съживя сега?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има смисъл, има...
    Щом сме тук на тази планета, щом дишаме, мечтаем, творим...
    Има смисъл, повярвай ми!
    Поздравче!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...