Не поисках много от тебе,

само до мене да бъдеш,

ала каза ми ти,че не можеш

мечтите мои да сбъднеш.

Ти бе за мене детска мечта-

толкова невинна и чиста,

ти бе горчива горска сълза,

сляля се с поточето бистро.

Когато погледнах те,

картина представих си цяла,

нещо изящно пред очите ми блесна,

красиво е,истинско,всичко бе бяло.

Затварям очите изкрящи,

в които блещука звезда,

пред мене сега е гората,

потънала в сребриста мъгла

Наоколо гърми тишината,

блещука омайно тревата,

звъни аромат от цветя,

намирам се в мойта мечта!

Един силует в мъглата изплува,

приблежава бавно към мен

- "Кой си ТИ"-изкрещявам,

и пристъпвам крачка напред

Като вихър мина през моята същност,

позволих ли ти да влизаш в мойта мечта?

Ти ли нахлу или аз те извиках,

май второто бе,за да не бъда сама..

Когато те исках прошепнах ти само

и ти идваше при мене сам,

а сега когато от теб се нуждая,

търся те ала нямя те там.

Не нахлуваш вече във моите сънища,

не прегръщаш моето врящо сърце,

защото мечтите блажени загубих ги,

сама съм под открито небе

Душата ми!-хвана я здраво и стисна,

без да се замислиш дори,

- Убиец! Подлец!- разумът писна,

ала касно е вече, ето че пламък гори!

Ти ли си този,що радостта ми отнема,

както живота го взима смъртта

твоя ли е мили вината за дето,

не мога мечтата си да съживя сега?!