9 апр. 2025 г., 18:23

Мечта

480 0 0

Птичките в простора ще пеят,

от светлина милвани ще са очи!

Хората в хармония ще живеят,

дяволът ще бяга и ще си мълчи!

 

Правда свята ще стопли сърцата нам,

егоизъм и завист в бездна ще падат!

Всяка душа ще бъде на любовта храм,

хора от глад, насилие не ще страдат!

 

Като братя ще си помагат в нужда,

ще почита всеки възрастните хора,

никому човещината не ще е чужда,

ще имаме в нас вяра, сила и опора!

 

Уви, явно само утопия е това,

но кой пък не иска тази съдба!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...