Птичките в простора ще пеят,
от светлина милвани ще са очи!
Хората в хармония ще живеят,
дяволът ще бяга и ще си мълчи!
Правда свята ще стопли сърцата нам,
егоизъм и завист в бездна ще падат!
Всяка душа ще бъде на любовта храм,
хора от глад, насилие не ще страдат!
Като братя ще си помагат в нужда,
ще почита всеки възрастните хора,
никому човещината не ще е чужда,
ще имаме в нас вяра, сила и опора!
Уви, явно само утопия е това,
но кой пък не иска тази съдба!?
© Георги All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
