Мечта

На този ден само преди една година

планирах и мечтах чак за догодина,

разхождах се спокойно без маска на уста,

какъв ли ще бъде след година светът?

На работа и домакиня една година мина

сякаш беше вчера, но уви необяснима

вещица планетата ни в кошмар приспа,

събудихме се сякаш сме в стъкленица.

Смалили бяхме се, материал за опит,

а и бяха пуснали някакъв си Ковид.

Слаби бяхме успешно да излезем навън,

вътре пък глад, страх, смърт и егоизъм.

Природата обожава маскировката,

маскира слабостите си и прави ги сила,

но радва се като дете и е щедра към този,

който открие ги, опитоми, дори унищожи.

Та днес мечтая си за този човек или екип,

който може свободата да върне без лимит: разхождайки се да мечтае без маска,

да прегръщам живота на всяка крачка!

1. 11. 2020г