12.12.2025 г., 17:39

Мечта

57 0 0

На този ден само преди една година

планирах и мечтах чак за догодина,

разхождах се спокойно без маска на уста,

какъв ли ще бъде след година светът?

 

На работа и домакиня една година мина

сякаш беше вчера, но уви необяснима

вещица планетата ни в кошмар приспа,

събудихме се сякаш сме в стъкленица.

 

Смалили бяхме се, материал за опит,

а и бяха пуснали някакъв си Ковид.

Слаби бяхме успешно да излезем навън,

вътре пък глад, страх, смърт и егоизъм.

 

Природата обожава маскировката,

маскира слабостите си и прави ги сила,

но радва се като дете и е щедра към този,

който открие ги, опитоми, дори унищожи.

 

Та днес мечтая си за този човек или екип,

който може свободата да върне без лимит: разхождайки се да мечтае без маска,

да прегръщам живота на всяка крачка!

 

  1. 11. 2020г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...