kalin_n (Калин Найденов)
121 528
25 июн. 2006 г., 14:31

Мечта 

  Поэзия » Философская
1146 0 5

МЕЧТА

Подсвирквам си с уста

и скитам по света

с китара във ръка

към своята мечта.

Викат ми: “Поспри!

За миг си почини!”

Но нямам време аз,

нямам даже час!

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Косите посребряха,

очите помътняха,

китарата изгни,

светът се промени.

Животът си изтече –

не свиря днес с уста,

едва се влача вече

към своята мечта...

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Свищов

1986г.

© Калин Найденов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дали все тъй далеч ще е от мен?

    Дали ще я настигна някой ден?

    Не зная, но вървя напред

    И търся, търся, търся аз навред!

  • много красиво, хареса ми-пожелавам най-накрая да я намерите!
  • Ти беше скитникът бездомен
    с китара бродещ по света.
    Любов стаил за свят огромен
    и песни пял за обичта.

    Не спря за миг да си починеш
    забързан в делничната суета,
    решил преди да си отидеш
    да отдадеш на всеки доброта.

    А в душата ти мечта гореше-
    да я настигнеш в пътя някой ден
    с вечно чакащи въпроси-
    отговар за идещия ден.

    А днес те срещам променен.
    С коси сребристи,без китарен звън.
    Достигна ли целта на своя ден,
    или все, още чакаш отговор отвън?
  • Наистина е песен, Поли! Благодаря за пожеланията! И на теб щастлив ден!
  • Това ми звучи като песен, дано се срещнеш с мечтата си накрая
    Поздрав и щастлив ден Калин
Предложения
: ??:??