25 июн. 2006 г., 14:31

Мечта

1.4K 0 5

МЕЧТА

Подсвирквам си с уста

и скитам по света

с китара във ръка

към своята мечта.

Викат ми: “Поспри!

За миг си почини!”

Но нямам време аз,

нямам даже час!

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Косите посребряха,

очите помътняха,

китарата изгни,

светът се промени.

Животът си изтече –

не свиря днес с уста,

едва се влача вече

към своята мечта...

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Свищов

1986г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали все тъй далеч ще е от мен?

    Дали ще я настигна някой ден?

    Не зная, но вървя напред

    И търся, търся, търся аз навред!

  • много красиво, хареса ми-пожелавам най-накрая да я намерите!
  • Ти беше скитникът бездомен
    с китара бродещ по света.
    Любов стаил за свят огромен
    и песни пял за обичта.

    Не спря за миг да си починеш
    забързан в делничната суета,
    решил преди да си отидеш
    да отдадеш на всеки доброта.

    А в душата ти мечта гореше-
    да я настигнеш в пътя някой ден
    с вечно чакащи въпроси-
    отговар за идещия ден.

    А днес те срещам променен.
    С коси сребристи,без китарен звън.
    Достигна ли целта на своя ден,
    или все, още чакаш отговор отвън?
  • Наистина е песен, Поли! Благодаря за пожеланията! И на теб щастлив ден!
  • Това ми звучи като песен, дано се срещнеш с мечтата си накрая
    Поздрав и щастлив ден Калин

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....