25 июн. 2006 г., 14:31

Мечта

1.4K 0 5

МЕЧТА

Подсвирквам си с уста

и скитам по света

с китара във ръка

към своята мечта.

Викат ми: “Поспри!

За миг си почини!”

Но нямам време аз,

нямам даже час!

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Косите посребряха,

очите помътняха,

китарата изгни,

светът се промени.

Животът си изтече –

не свиря днес с уста,

едва се влача вече

към своята мечта...

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Свищов

1986г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали все тъй далеч ще е от мен?

    Дали ще я настигна някой ден?

    Не зная, но вървя напред

    И търся, търся, търся аз навред!

  • много красиво, хареса ми-пожелавам най-накрая да я намерите!
  • Ти беше скитникът бездомен
    с китара бродещ по света.
    Любов стаил за свят огромен
    и песни пял за обичта.

    Не спря за миг да си починеш
    забързан в делничната суета,
    решил преди да си отидеш
    да отдадеш на всеки доброта.

    А в душата ти мечта гореше-
    да я настигнеш в пътя някой ден
    с вечно чакащи въпроси-
    отговар за идещия ден.

    А днес те срещам променен.
    С коси сребристи,без китарен звън.
    Достигна ли целта на своя ден,
    или все, още чакаш отговор отвън?
  • Наистина е песен, Поли! Благодаря за пожеланията! И на теб щастлив ден!
  • Това ми звучи като песен, дано се срещнеш с мечтата си накрая
    Поздрав и щастлив ден Калин

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...