Мечта
МЕЧТА
Подсвирквам си с уста
и скитам по света
с китара във ръка
към своята мечта.
Викат ми: “Поспри!
За миг си почини!”
Но нямам време аз,
нямам даже час!
Дали все тъй далеч ще е от мен?
Дали ще я настигна някой ден?
Не зная, но вървя напред
И търся, търся, търся аз навред!
Косите посребряха,
очите помътняха,
китарата изгни,
светът се промени.
Животът си изтече –
не свиря днес с уста,
едва се влача вече
към своята мечта...
Дали все тъй далеч ще е от мен?
Дали ще я настигна някой ден?
Не зная, но вървя напред
И търся, търся, търся аз навред!
Свищов
1986г.
© Калин Найденов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много красиво, хареса ми-пожелавам най-накрая да я намерите!
-
Ти беше скитникът бездомен
с китара бродещ по света.
Любов стаил за свят огромен
и песни пял за обичта.
Не спря за миг да си починеш
забързан в делничната суета,
решил преди да си отидеш
да отдадеш на всеки доброта.
А в душата ти мечта гореше-
да я настигнеш в пътя някой ден
с вечно чакащи въпроси-
отговар за идещия ден.
А днес те срещам променен.
С коси сребристи,без китарен звън.
Достигна ли целта на своя ден,
или все, още чакаш отговор отвън? -
Наистина е песен, Поли! Благодаря за пожеланията! И на теб щастлив ден!
-
Това ми звучи като песен, дано се срещнеш с мечтата си накрая
Поздрав и щастлив ден Калин
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дали ще я настигна някой ден?
Не зная, но вървя напред
И търся, търся, търся аз навред!