25.06.2006 г., 14:31

Мечта

1.4K 0 5

МЕЧТА

Подсвирквам си с уста

и скитам по света

с китара във ръка

към своята мечта.

Викат ми: “Поспри!

За миг си почини!”

Но нямам време аз,

нямам даже час!

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Косите посребряха,

очите помътняха,

китарата изгни,

светът се промени.

Животът си изтече –

не свиря днес с уста,

едва се влача вече

към своята мечта...

Дали все тъй далеч ще е от мен?

Дали ще я настигна някой ден?

Не зная, но вървя напред

И търся, търся, търся аз навред!

Свищов

1986г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали все тъй далеч ще е от мен?

    Дали ще я настигна някой ден?

    Не зная, но вървя напред

    И търся, търся, търся аз навред!

  • много красиво, хареса ми-пожелавам най-накрая да я намерите!
  • Ти беше скитникът бездомен
    с китара бродещ по света.
    Любов стаил за свят огромен
    и песни пял за обичта.

    Не спря за миг да си починеш
    забързан в делничната суета,
    решил преди да си отидеш
    да отдадеш на всеки доброта.

    А в душата ти мечта гореше-
    да я настигнеш в пътя някой ден
    с вечно чакащи въпроси-
    отговар за идещия ден.

    А днес те срещам променен.
    С коси сребристи,без китарен звън.
    Достигна ли целта на своя ден,
    или все, още чакаш отговор отвън?
  • Наистина е песен, Поли! Благодаря за пожеланията! И на теб щастлив ден!
  • Това ми звучи като песен, дано се срещнеш с мечтата си накрая
    Поздрав и щастлив ден Калин

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...