4 авг. 2006 г., 19:17

Mечта

730 0 1

Устните ни се докосват,
 светкавица пробожда нашите души
и умираме двама под заспалите звезди.
 
О, как искам таз мечта да стане реалност
и там горе на облаци бели от сатен,  
да лежим един до друг с преплетени ръце 
и ангели бели да докосват моето и твоето лице.

Но ето идва края на таз мечта
и аз пак сам в реалността.
Пак сама, пак без любовта.

Но това е война в любовта
и аз ще подържам огъня на таз мечта,
 докато я има в мен страстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...