Mечта
729
0
1
Устните ни се докосват,
светкавица пробожда нашите души
и умираме двама под заспалите звезди.
О, как искам таз мечта да стане реалност
и там горе на облаци бели от сатен,
да лежим един до друг с преплетени ръце
и ангели бели да докосват моето и твоето лице.
Но ето идва края на таз мечта
и аз пак сам в реалността.
Пак сама, пак без любовта.
Но това е война в любовта
и аз ще подържам огъня на таз мечта,
докато я има в мен страстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Добрева Всички права запазени
