Мечта

25 янв. 2006 г., 20:09

Поэзия

771 0 2

От филиза на млада пролетна лоза,
тежестта на грозда още не познала,
една малка отронена сълза
полита с ветровете към безкрая

Понесла в себе си измислена мечта
нашепва приказки за рицари и феи,
за смелост, за любов, за доброта,
за лято с аромат на орхидеи

Събрала хиляди любовни ласки
преродени в слънчеви лъчи
сваля нежно уморени и безлични маски
в очите нека пролет да личи

Говореше им тихо малката сълза
и раздаваше на хората усмивки
стопявайки се бавно в топлата земя
остави спомен, споменът-мечта!

Мечта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения