Jan 25, 2006, 8:09 PM

Мечта

  Poetry
993 0 2

От филиза на млада пролетна лоза,
тежестта на грозда още не познала,
една малка отронена сълза
полита с ветровете към безкрая

Понесла в себе си измислена мечта
нашепва приказки за рицари и феи,
за смелост, за любов, за доброта,
за лято с аромат на орхидеи

Събрала хиляди любовни ласки
преродени в слънчеви лъчи
сваля нежно уморени и безлични маски
в очите нека пролет да личи

Говореше им тихо малката сълза
и раздаваше на хората усмивки
стопявайки се бавно в топлата земя
остави спомен, споменът-мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...