9 янв. 2009 г., 00:53

Мечта или...

942 0 1

Дори не знам как да те опиша,
дали си реалност или си лъжа,
дори не знам за какво ги пиша,
може би просто от огромна тъга!

Тъга, че си толкова далеч от мен,
а дните ни заедно са една утопия,
утопия, в която се чувствам съвършен,
и искам целия в теб да се впия!

Ти си нежното цвете в моята градина,
ти си цветното в сивото ми ежедневие,
ти си слънцето в студената мрачна зима,
не искам да те загубя и няма второ мнение!

8.01.2009  Д.В.С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...