Дори не знам как да те опиша,
дали си реалност или си лъжа,
дори не знам за какво ги пиша,
може би просто от огромна тъга!
Тъга, че си толкова далеч от мен,
а дните ни заедно са една утопия,
утопия, в която се чувствам съвършен,
и искам целия в теб да се впия!
Ти си нежното цвете в моята градина,
ти си цветното в сивото ми ежедневие,
ти си слънцето в студената мрачна зима,
не искам да те загубя и няма второ мнение!
8.01.2009 Д.В.С.
© Димитър Стоянов Все права защищены