9 ene 2009, 0:53

Мечта или...

  Poesía
940 0 1

Дори не знам как да те опиша,
дали си реалност или си лъжа,
дори не знам за какво ги пиша,
може би просто от огромна тъга!

Тъга, че си толкова далеч от мен,
а дните ни заедно са една утопия,
утопия, в която се чувствам съвършен,
и искам целия в теб да се впия!

Ти си нежното цвете в моята градина,
ти си цветното в сивото ми ежедневие,
ти си слънцето в студената мрачна зима,
не искам да те загубя и няма второ мнение!

8.01.2009  Д.В.С.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...