Дори не знам как да те опиша,
дали си реалност или си лъжа,
дори не знам за какво ги пиша,
може би просто от огромна тъга!
Тъга, че си толкова далеч от мен,
а дните ни заедно са една утопия,
утопия, в която се чувствам съвършен,
и искам целия в теб да се впия!
Ти си нежното цвете в моята градина,
ти си цветното в сивото ми ежедневие,
ти си слънцето в студената мрачна зима,
не искам да те загубя и няма второ мнение!
8.01.2009 Д.В.С.
© Димитър Стоянов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
