9.01.2009 г., 0:53

Мечта или...

939 0 1

Дори не знам как да те опиша,
дали си реалност или си лъжа,
дори не знам за какво ги пиша,
може би просто от огромна тъга!

Тъга, че си толкова далеч от мен,
а дните ни заедно са една утопия,
утопия, в която се чувствам съвършен,
и искам целия в теб да се впия!

Ти си нежното цвете в моята градина,
ти си цветното в сивото ми ежедневие,
ти си слънцето в студената мрачна зима,
не искам да те загубя и няма второ мнение!

8.01.2009  Д.В.С.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...