7 февр. 2012 г., 23:24

Мечта за пролет

865 0 1

Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.


Дърветата ще облекат нова премяна
от чудни цветове и омайни аромати,
пролетта ще дойде уханна и засмяна,
южнякът слънчев поздрав ще ни прати.


Ще се завърнат птиците от пътя си далечен,
на двора детски смях отново ще ехти,
ще зажужат пчели в простора вечен,
любов в сърцата пак ще запламти!!


Ще се изпълнят сърцата ни със слънце,
топлина и светлина ще ги облеят,
ще поникне всяко малко зрънце...
душите ни... отново ще запеят!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво,Валя, сигурноще е така. Но какво ново ни казваш, кое е оригиналното в твоя стих. Навярно хиляди са повтаряли твоите внушения - стрева ли си да го правиш за 1001 път? Разбирам чувствата ти, но клишето, трафаретът тегни над казаното от теб. И го обезсмислая, извини ме за откровеността...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...