Feb 7, 2012, 11:24 PM

Мечта за пролет

858 0 1

Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.


Дърветата ще облекат нова премяна
от чудни цветове и омайни аромати,
пролетта ще дойде уханна и засмяна,
южнякът слънчев поздрав ще ни прати.


Ще се завърнат птиците от пътя си далечен,
на двора детски смях отново ще ехти,
ще зажужат пчели в простора вечен,
любов в сърцата пак ще запламти!!


Ще се изпълнят сърцата ни със слънце,
топлина и светлина ще ги облеят,
ще поникне всяко малко зрънце...
душите ни... отново ще запеят!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво,Валя, сигурноще е така. Но какво ново ни казваш, кое е оригиналното в твоя стих. Навярно хиляди са повтаряли твоите внушения - стрева ли си да го правиш за 1001 път? Разбирам чувствата ти, но клишето, трафаретът тегни над казаното от теб. И го обезсмислая, извини ме за откровеността...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...