7 feb 2012, 23:24

Мечта за пролет

862 0 1

Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.


Дърветата ще облекат нова премяна
от чудни цветове и омайни аромати,
пролетта ще дойде уханна и засмяна,
южнякът слънчев поздрав ще ни прати.


Ще се завърнат птиците от пътя си далечен,
на двора детски смях отново ще ехти,
ще зажужат пчели в простора вечен,
любов в сърцата пак ще запламти!!


Ще се изпълнят сърцата ни със слънце,
топлина и светлина ще ги облеят,
ще поникне всяко малко зрънце...
душите ни... отново ще запеят!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво,Валя, сигурноще е така. Но какво ново ни казваш, кое е оригиналното в твоя стих. Навярно хиляди са повтаряли твоите внушения - стрева ли си да го правиш за 1001 път? Разбирам чувствата ти, но клишето, трафаретът тегни над казаното от теб. И го обезсмислая, извини ме за откровеността...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...