22 дек. 2007 г., 10:43

Мечтание 

  Поэзия » Любовная
606 0 4
Вървях под дъжд по празни улици.
Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.
Допирах устни по дъга от любовни шепоти
и нямаше надежда този дъжд да си отиде.
Протегнах длани и мечти
да уловя мига на радост без дихание.
Една усмивка сграбчих и проплаках.
На други беше тя усмивка,
за мене беше само рана и ридание.
Отпуснах длани и въздъхнах
под дъжда на своето мечтание.
Таня Кирилова ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Все права защищены

Предложения
: ??:??