Вървях под дъжд по празни улици.
Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.
Допирах устни по дъга от любовни шепоти
и нямаше надежда този дъжд да си отиде.
Протегнах длани и мечти
да уловя мига на радост без дихание.
Една усмивка сграбчих и проплаках.
На други беше тя усмивка,
за мене беше само рана и ридание.
Отпуснах длани и въздъхнах
под дъжда на своето мечтание.
Таня Кирилова
9.11.2007г.
© Таня Кирилова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
