face04 (Таня Кирилова)
163 3746
Dec 22, 2007, 10:43 AM

Мечтание 

  Poetry » Love
571 0 4

Вървях под дъжд по празни улици.

Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.

Допирах устни по дъга от любовни шепоти

и нямаше надежда този дъжд да си отиде.

Протегнах длани и мечти

да уловя мига на радост без дихание.

Една усмивка сграбчих и проплаках.

На други беше тя усмивка,

за мене беше само рана и ридание.

Отпуснах длани и въздъхнах

под дъжда на своето мечтание.

Таня Кирилова

9.11.2007г.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??