22.12.2007 г., 10:43 ч.

Мечтание 

  Поезия » Любовна
551 0 4

Вървях под дъжд по празни улици.

Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.

Допирах устни по дъга от любовни шепоти

и нямаше надежда този дъжд да си отиде.

Протегнах длани и мечти

да уловя мига на радост без дихание.

Една усмивка сграбчих и проплаках.

На други беше тя усмивка,

за мене беше само рана и ридание.

Отпуснах длани и въздъхнах

под дъжда на своето мечтание.

Таня Кирилова

9.11.2007г.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??