26 нояб. 2008 г., 13:17

Мечтание

1.8K 0 18
Не питай, коя съм - отговор неще получиш...
не искай да знаеш повече, отколкото ти се полага...
не мисли много, а просто се наслаждавай:
мечтанието твое съм, в белоснежната нощ,
диханието на луната и звездния зов,
сънят, който кара те да настръхваш,
утрото, което бленуваш да видиш,
всичко неповторимо и чудовато съм,
но, за жалост, не можеш да ме имаш,
няма как да ме докоснеш, да ме отпиеш,
да ме усетиш с дланите горещи...
Но можеш да чувстваш това, което чувствах:
болката от това, да ме искаш, а да неможеш да ме имаш;
обидата от това, да ме гледаш, а безмълвен да стоиш...
Това,  ще е твоето наказание за ранената ми душа,
а за мене нека е останалото, което терзае и брод не намира в нощта!
   А тя, е толкова красива и бяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...