Кали77 (Калина Иванова)
12 331
26.11.2008 г., 13:17 ч.

Мечтание 

  Поезия
1529 0 18
Не питай, коя съм - отговор неще получиш...
не искай да знаеш повече, отколкото ти се полага...
не мисли много, а просто се наслаждавай:
мечтанието твое съм, в белоснежната нощ,
диханието на луната и звездния зов,
сънят, който кара те да настръхваш,
утрото, което бленуваш да видиш,
всичко неповторимо и чудовато съм,
но, за жалост, не можеш да ме имаш,
няма как да ме докоснеш, да ме отпиеш,
да ме усетиш с дланите горещи...
Но можеш да чувстваш това, което чувствах:
болката от това, да ме искаш, а да неможеш да ме имаш;
обидата от това, да ме гледаш, а безмълвен да стоиш...
Това,  ще е твоето наказание за ранената ми душа,
а за мене нека е останалото, което терзае и брод не намира в нощта!
   А тя, е толкова красива и бяла...

© Калина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??