Мечтание
Не питай, коя съм - отговор неще получиш...
не искай да знаеш повече, отколкото ти се полага...
не мисли много, а просто се наслаждавай:
мечтанието твое съм, в белоснежната нощ,
диханието на луната и звездния зов,
сънят, който кара те да настръхваш,
утрото, което бленуваш да видиш,
всичко неповторимо и чудовато съм,
но, за жалост, не можеш да ме имаш,
няма как да ме докоснеш, да ме отпиеш,
да ме усетиш с дланите горещи...
Но можеш да чувстваш това, което чувствах:
болката от това, да ме искаш, а да неможеш да ме имаш;
обидата от това, да ме гледаш, а безмълвен да стоиш...
Това, ще е твоето наказание за ранената ми душа,
а за мене нека е останалото, което терзае и брод не намира в нощта!
А тя, е толкова красива и бяла...
не искай да знаеш повече, отколкото ти се полага...
не мисли много, а просто се наслаждавай:
мечтанието твое съм, в белоснежната нощ,
диханието на луната и звездния зов,
сънят, който кара те да настръхваш,
утрото, което бленуваш да видиш,
всичко неповторимо и чудовато съм,
но, за жалост, не можеш да ме имаш,
няма как да ме докоснеш, да ме отпиеш,
да ме усетиш с дланите горещи...
Но можеш да чувстваш това, което чувствах:
болката от това, да ме искаш, а да неможеш да ме имаш;
обидата от това, да ме гледаш, а безмълвен да стоиш...
Това, ще е твоето наказание за ранената ми душа,
а за мене нека е останалото, което терзае и брод не намира в нощта!
А тя, е толкова красива и бяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Иванова Всички права запазени
