24 янв. 2006 г., 20:15

(:мечтаният оптимизъм:)

832 0 2

        (: мечтаният оптимизъм:)
 

    Нощта облякла ме в топлина,
  преметнала е наметало през моето рамо.
    Луната ме гали нежно със своите лъчи,
  изпиващи бавно умората ми.
    Небето красиво се спуска над мен.
  Изпълва със сила душата във мен.
    Безбройните звезди
  ми пращат срамежливи усмивки.
    Красиви са всички дървесни листа,
  закачени внимателно по красивите клони.
    Подухва ветрец със пълна душа,
  от обиколките си по света!
    Красива ноща се спуска над мен...
  пускам хартията и оставам в нейния плен......
                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеже Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще напрая всичко по силите си!!!!мн благодаря!
  • Много е красиво!!!Де да можеше всички да го усетят!!! Браво мила!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...