24 янв. 2006 г., 20:15

(:мечтаният оптимизъм:)

835 0 2

        (: мечтаният оптимизъм:)
 

    Нощта облякла ме в топлина,
  преметнала е наметало през моето рамо.
    Луната ме гали нежно със своите лъчи,
  изпиващи бавно умората ми.
    Небето красиво се спуска над мен.
  Изпълва със сила душата във мен.
    Безбройните звезди
  ми пращат срамежливи усмивки.
    Красиви са всички дървесни листа,
  закачени внимателно по красивите клони.
    Подухва ветрец със пълна душа,
  от обиколките си по света!
    Красива ноща се спуска над мен...
  пускам хартията и оставам в нейния плен......
                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеже Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще напрая всичко по силите си!!!!мн благодаря!
  • Много е красиво!!!Де да можеше всички да го усетят!!! Браво мила!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...