24 янв. 2006 г., 20:15

(:мечтаният оптимизъм:)

836 0 2

        (: мечтаният оптимизъм:)
 

    Нощта облякла ме в топлина,
  преметнала е наметало през моето рамо.
    Луната ме гали нежно със своите лъчи,
  изпиващи бавно умората ми.
    Небето красиво се спуска над мен.
  Изпълва със сила душата във мен.
    Безбройните звезди
  ми пращат срамежливи усмивки.
    Красиви са всички дървесни листа,
  закачени внимателно по красивите клони.
    Подухва ветрец със пълна душа,
  от обиколките си по света!
    Красива ноща се спуска над мен...
  пускам хартията и оставам в нейния плен......
                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеже Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще напрая всичко по силите си!!!!мн благодаря!
  • Много е красиво!!!Де да можеше всички да го усетят!!! Браво мила!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...