Мечтата ми

stel88 (Стеляна)
80 1788

20 февр. 2010 г., 21:03

Поэзия

523 0 2

Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -

непланувано зачената от грозна действителност.

Появи се от дъха на мастило,

обрисувало с думи терзанията ми.

Аз не спрях да пиша за жалкото в живота,

а мирисът на мастилото прехрани мечтата...

Като пясъчна утайка бодеше в ума ми.

Татуировка в сърцето -

цветове, изтласкани в кръвта ми.

Мечта, градена от истински лъжи,

които подари в цветовете на сиви рози...

Заслепих се от имитираното слънце в очите ти -

апетитна кора на изгнил отвътре плод.

Ще се наредя и ще чакам да ми изпълнят мечтата...

В заключение ще я започна -

жадувам за невъзможна способност в пъзел да превръщам лъжите.

От пъзела да мога да редя мене угодни истини...

(Благодарна съм на лъжитете ти, че родиха мечтата ми.)

Мечтата, за която живея...

stel88 (Стеляна)

2010-02-20T21:38:13+02:00

Благодаря! Наистина е тромаво... Бях намислила да е нещо като есе, но пък беше някак голо
И... Добре са лекциите по Корпоративни финанси последните дни... Часове, в които понаписвам това-онова хихи
alistef (Албена Стефанова)

2010-02-20T21:31:24+02:00

Ох... Добре че са лъжите. Че без тях нямаше да имаме мечти, чието сбъдване изпълва животът ни със смисъл. Малко тромав стих, но пък прекрасно послание.