Мечтата ми
Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота,
а мирисът на мастилото прехрани мечтата...
Като пясъчна утайка бодеше в ума ми.
Татуировка в сърцето -
цветове, изтласкани в кръвта ми.
Мечта, градена от истински лъжи,
които подари в цветовете на сиви рози...
Заслепих се от имитираното слънце в очите ти -
апетитна кора на изгнил отвътре плод.
Ще се наредя и ще чакам да ми изпълнят мечтата...
В заключение ще я започна -
жадувам за невъзможна способност в пъзел да превръщам лъжите.
От пъзела да мога да редя мене угодни истини...
(Благодарна съм на лъжитете ти, че родиха мечтата ми.)
Мечтата, за която живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
