Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота,
а мирисът на мастилото прехрани мечтата...
Като пясъчна утайка бодеше в ума ми.
Татуировка в сърцето -
цветове, изтласкани в кръвта ми.
Мечта, градена от истински лъжи,
които подари в цветовете на сиви рози...
Заслепих се от имитираното слънце в очите ти - ...