Мечтата ми
Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота,
а мирисът на мастилото прехрани мечтата...
Като пясъчна утайка бодеше в ума ми.
Татуировка в сърцето -
цветове, изтласкани в кръвта ми.
Мечта, градена от истински лъжи,
които подари в цветовете на сиви рози...
Заслепих се от имитираното слънце в очите ти -
апетитна кора на изгнил отвътре плод.
Ще се наредя и ще чакам да ми изпълнят мечтата...
В заключение ще я започна -
жадувам за невъзможна способност в пъзел да превръщам лъжите.
От пъзела да мога да редя мене угодни истини...
(Благодарна съм на лъжитете ти, че родиха мечтата ми.)
Мечтата, за която живея...
© Стеляна All rights reserved.
