Мечтая за деня, в който ще те държа в ръцете си,
ще те притисна нежно към гърдите си
и от аромата ти ще се опияня.
Искам да усещам дъха ти, сърцето как тупти.
Искам да потъвам в очите ти, да знам, че при мене си.

Не знаеш колко много тъжа по теб,
не знаеш как се пълнят със сълзи очите ми, щом мисля си за теб.
Денят се ражда, а аз умирам от мъка покосен,
дали и днес не ще те зърна, дали самичак ще посрещна пак нощта?!

Мъниче малко мое, да знеш, че те обичам,

макар и още да не съм те виждал, макар и още да не съм чул твоя глас.
Обичам те с обич неизмерна, с всичката си сила, с цялата душа!
Така дълго чаках те да дойдеш, така дълго тръпнах за деня,

когато ще проплачеш за първи път...