15.11.2007 г., 22:28

Мечтая за...

936 0 1

Мечтая за деня, в който ще те държа в ръцете си,
ще те притисна нежно към гърдите си
и от аромата ти ще се опияня.
Искам да усещам дъха ти, сърцето как тупти.
Искам да потъвам в очите ти, да знам, че при мене си.

Не знаеш колко много тъжа по теб,
не знаеш как се пълнят със сълзи очите ми, щом мисля си за теб.
Денят се ражда, а аз умирам от мъка покосен,
дали и днес не ще те зърна, дали самичак ще посрещна пак нощта?!

Мъниче малко мое, да знеш, че те обичам,

макар и още да не съм те виждал, макар и още да не съм чул твоя глас.
Обичам те с обич неизмерна, с всичката си сила, с цялата душа!
Така дълго чаках те да дойдеш, така дълго тръпнах за деня,

когато ще проплачеш за първи път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежно и искренно стихотворение!
    Браво!!!6+

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....