15.11.2007 г., 22:28

Мечтая за...

944 0 1

Мечтая за деня, в който ще те държа в ръцете си,
ще те притисна нежно към гърдите си
и от аромата ти ще се опияня.
Искам да усещам дъха ти, сърцето как тупти.
Искам да потъвам в очите ти, да знам, че при мене си.

Не знаеш колко много тъжа по теб,
не знаеш как се пълнят със сълзи очите ми, щом мисля си за теб.
Денят се ражда, а аз умирам от мъка покосен,
дали и днес не ще те зърна, дали самичак ще посрещна пак нощта?!

Мъниче малко мое, да знеш, че те обичам,

макар и още да не съм те виждал, макар и още да не съм чул твоя глас.
Обичам те с обич неизмерна, с всичката си сила, с цялата душа!
Така дълго чаках те да дойдеш, така дълго тръпнах за деня,

когато ще проплачеш за първи път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежно и искренно стихотворение!
    Браво!!!6+

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...