Nov 15, 2007, 10:28 PM

Мечтая за...

  Poetry » Love
942 0 1

Мечтая за деня, в който ще те държа в ръцете си,
ще те притисна нежно към гърдите си
и от аромата ти ще се опияня.
Искам да усещам дъха ти, сърцето как тупти.
Искам да потъвам в очите ти, да знам, че при мене си.

Не знаеш колко много тъжа по теб,
не знаеш как се пълнят със сълзи очите ми, щом мисля си за теб.
Денят се ражда, а аз умирам от мъка покосен,
дали и днес не ще те зърна, дали самичак ще посрещна пак нощта?!

Мъниче малко мое, да знеш, че те обичам,

макар и още да не съм те виждал, макар и още да не съм чул твоя глас.
Обичам те с обич неизмерна, с всичката си сила, с цялата душа!
Така дълго чаках те да дойдеш, така дълго тръпнах за деня,

когато ще проплачеш за първи път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежно и искренно стихотворение!
    Браво!!!6+

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...