Мечтая за твоята власт
Когато заровя във пясъка пръсти,
усещам вълни топлина.
Морето е бурно, замеря ме с пръски
и гали небрежно дланта.
Провиждам те в него - в безбрежното синьо
и в залеза златно-червен.
Опиваш ме сякаш си луднало вино
и с поглед ме правиш сломен.
Сломен, ала тая сломеност жадувах –
родена от огън и страст.
Взривяващо-дивна стихия, бушувай!
Мечтая за твоята власт!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
