Мечтая за твоята власт
Когато заровя във пясъка пръсти,
усещам вълни топлина.
Морето е бурно, замеря ме с пръски
и гали небрежно дланта.
Провиждам те в него - в безбрежното синьо
и в залеза златно-червен.
Опиваш ме сякаш си луднало вино
и с поглед ме правиш сломен.
Сломен, ала тая сломеност жадувах –
родена от огън и страст.
Взривяващо-дивна стихия, бушувай!
Мечтая за твоята власт!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
