Мечтая за твоята власт
Когато заровя във пясъка пръсти,
усещам вълни топлина.
Морето е бурно, замеря ме с пръски
и гали небрежно дланта.
Провиждам те в него - в безбрежното синьо
и в залеза златно-червен.
Опиваш ме сякаш си луднало вино
и с поглед ме правиш сломен.
Сломен, ала тая сломеност жадувах –
родена от огън и страст.
Взривяващо-дивна стихия, бушувай!
Мечтая за твоята власт!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados

