Любовите отминали,
изгубени, раздадени,
душите ни продадени,
загубили пътеките,
в мечтите си за тях!
Бледней в далечината,
на времето в мъглата,
подават се незнайници,
от мислите потайници,
за минали любови,
в мъглата спомените
скърцане творят!
А мислите мълчат
и гърча на душите,
небрежно,
безнадеждно,
внимателно следят!
Не пускат ни душите,
но и пътя не намират,
мечтите тъй умират,
потънали в очакване,
сами любов да сътворят!
И дланите допрени
и пръсти изпотени,
на собствените две ръце!
Мечтаят за оная,
тъй търсена омая,
на устните допрени,
сърцата ускорени,
душите, докато вълшебства,
с мечтите ни творят!
Не искам да е края,
и пътя днес, не искам да узная,
за среща, с любовта,
опитвам да мечтая,
душата си в шепите държа!
Максим Велков
© Максим Велков Все права защищены