9 mar 2019, 4:45

Мечти

  Poesía
878 0 0

Любовите отминали,
изгубени, раздадени,
душите ни продадени, 
загубили пътеките,
в мечтите си за тях!

Бледней в далечината, 
на времето в мъглата, 
подават се незнайници, 
от мислите потайници, 
за минали любови, 
в мъглата спомените 
скърцане творят!

А мислите мълчат 
и гърча на душите,
небрежно, 
безнадеждно, 
внимателно следят!

Не пускат ни душите, 
но и пътя не намират, 
мечтите тъй умират, 
потънали в очакване, 
сами любов да сътворят!

И дланите допрени 
и пръсти изпотени, 
на собствените две ръце! 
Мечтаят за оная, 
тъй търсена омая, 
на устните допрени,
сърцата ускорени,
душите, докато вълшебства,
с мечтите ни творят!

Не искам да е края, 
и пътя днес, не искам да узная, 
за среща, с любовта,
опитвам да мечтая,
душата си в шепите държа!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...