9.03.2019 г., 4:45

Мечти

872 0 0

Любовите отминали,
изгубени, раздадени,
душите ни продадени, 
загубили пътеките,
в мечтите си за тях!

Бледней в далечината, 
на времето в мъглата, 
подават се незнайници, 
от мислите потайници, 
за минали любови, 
в мъглата спомените 
скърцане творят!

А мислите мълчат 
и гърча на душите,
небрежно, 
безнадеждно, 
внимателно следят!

Не пускат ни душите, 
но и пътя не намират, 
мечтите тъй умират, 
потънали в очакване, 
сами любов да сътворят!

И дланите допрени 
и пръсти изпотени, 
на собствените две ръце! 
Мечтаят за оная, 
тъй търсена омая, 
на устните допрени,
сърцата ускорени,
душите, докато вълшебства,
с мечтите ни творят!

Не искам да е края, 
и пътя днес, не искам да узная, 
за среща, с любовта,
опитвам да мечтая,
душата си в шепите държа!

Максим Велков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...