20 апр. 2013 г., 11:48

Мечти

860 0 0

Самотна скитам със мечтите,

а в сърцето гнездо е свил

Белият гълъб.

Очаквам спасението,

но от есенното дърво капят тъжните листа.

През зимата ми е студено,

мълчаливият вятър разпиля мечтите ми.

Присланям глава на крилете на Гълъба

и очаквам да ме споходи истинското Щастие.

Хора, вярвайте в мечтите си,

те се сбъдват, само да имате сила.

Непокорни бъдете! Не се предавайте!

 

И Гълъбът не затваряйте в клетка!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Пешлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...