20.04.2013 г., 11:48

Мечти

849 0 0

Самотна скитам със мечтите,

а в сърцето гнездо е свил

Белият гълъб.

Очаквам спасението,

но от есенното дърво капят тъжните листа.

През зимата ми е студено,

мълчаливият вятър разпиля мечтите ми.

Присланям глава на крилете на Гълъба

и очаквам да ме споходи истинското Щастие.

Хора, вярвайте в мечтите си,

те се сбъдват, само да имате сила.

Непокорни бъдете! Не се предавайте!

 

И Гълъбът не затваряйте в клетка!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Пешлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...