Apr 20, 2013, 11:48 AM

Мечти

  Poetry » Other
851 0 0

Самотна скитам със мечтите,

а в сърцето гнездо е свил

Белият гълъб.

Очаквам спасението,

но от есенното дърво капят тъжните листа.

През зимата ми е студено,

мълчаливият вятър разпиля мечтите ми.

Присланям глава на крилете на Гълъба

и очаквам да ме споходи истинското Щастие.

Хора, вярвайте в мечтите си,

те се сбъдват, само да имате сила.

Непокорни бъдете! Не се предавайте!

 

И Гълъбът не затваряйте в клетка!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Пешлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...