13 мар. 2013 г., 11:11

Мечти и спомени

896 0 1

Сутрин. Навън се съмва, в мен е мрак.

За нежност пак със теб бленувам.

Да впивам устни в твойте пак,

в прегръдките ти нежни да потъвам.

 

Минало. Розово, детско и чисто.

Лежа до теб и времето е спряно.

Насреща ми усмихваш се лъчисто,

за фон звучи сърцето ми припряно.

 

Днес. Обичам те дори по-силно,

но други сме и ти, и аз.

Аз веч не съм хлапе невинно.

Ти нямаш време пък за нас.

 

Обичам те, Е.!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....