13.03.2013 г., 11:11

Мечти и спомени

888 0 1

Сутрин. Навън се съмва, в мен е мрак.

За нежност пак със теб бленувам.

Да впивам устни в твойте пак,

в прегръдките ти нежни да потъвам.

 

Минало. Розово, детско и чисто.

Лежа до теб и времето е спряно.

Насреща ми усмихваш се лъчисто,

за фон звучи сърцето ми припряно.

 

Днес. Обичам те дори по-силно,

но други сме и ти, и аз.

Аз веч не съм хлапе невинно.

Ти нямаш време пък за нас.

 

Обичам те, Е.!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...